Хотел Анкор СинеморецПрироден парк Странджа

ТуризъмХотел Анкор

Освен по прекрасното синьо южно черноморско крайбрежие на Странджа, привличащо все-повече почитатели всяко лято, туризмът навлиза и в гористите и склонове. Край водите на реките - Младежка и Велека, в екзотичните села - Кости, Българи, Бръшлян, сред карстовите извори и древните светилища - възможностите за забава и почивка са много.


Пешеходнии преходи
1. с.Писменово - м.Студена - м.Стара Визица - с. Визица- с дължина около 20 км; горски маршрут в крайбрежните дъбови гори, по стари горски пътища. Почивка на заслон "Студена вода" - от върха се откриват прекрасни изгледи към планината и морето. Пресича се долината на Визичка река.
2. с.Синеморец - срещу течението на р.Велека, до Царското кладенче - с.Бродилово - около 20км по стар път от десния бряг на реката. Запознаване с всички странджански растителни съобщества. На Царското кладенче (около 8км) почивка - лонгозна растителност. По реката има възможност за риболов и къпане, както и наблюдение на горски и крайречни птици, водни костенурки. Интерес представляват и старите къщи и църквата "св.Пантелеймон" в с.Бродилово.
3. гр.Малко Търново - м.Докузак - с.Стоилово - м.Петрова нива - с.Звездец - около 30 км труден маршрут. Пресичат се р.Айдере (приток на р.Велека), река Велека с големи карстови извори и водопади. Може да се види тепавица в местността Докузак, стара архитектура в село Стоилово, панорама на резарват "Средока" и Историческата местност Петрова нива. Има възможности за риболов в река Велека, както и наблюдения на видри и хищни птици.
Предложените маршрути разкриват са само една малка част от красотата на планината.


Други
Странджа може да ви очарова с много повече от дотук написаното. Достатъчно е просто да загатнем за конната езда или колоезденето, за риболова и лова, за необятното богатство на птици, на които може лесно да се любувате и за още толкова други предизвикателства, които ви очакват.....и всичко това на фона на прекрасната дива природна красота. Така че ако предпочитате ваканция, от която ще се върнете не просто отпочинали, а заредени с първична енергия, трудно ще намерите по-подходящо място от Странджа.

Село БръшлянХотел Анкор

Село Бръшлян представлява Архитектурен и исторически резерват обявен за такъв през 1982 г.

Намира се на 11 км северозападно от Малко Търново. Резерватът се състои от 76 къщи - архитектурни паметници на културата, 9 от които са с национално значение, 22 - ансамбли, а останалите са от местно значение. Бръшлян се е сгушило сред китно - дивна обвивна растителност от повит и бръшлян, сплели се с вековни дървесни видове. Разположено в североизточната част на Странджа планина с надморска височина 240м.

Църквата "Св. Димитър" с килийно училище - архитектурен паметник от местно значение. Балювата къща - архитектурен и исторически паметник. Построена е през ХIХ в. Планът на къщатае типичен за странджанската жилищна архитектура.

село СинеморецХотел Анкор

Синеморец е най-южната и най-красивата точка от българското Черноморие.

Красивата природа на това място ще ви омая. В Синеморец вие имате възможността да се насладите на уникалното съчетание между море, река и гора: да се къпете в кристалната морска вода, да ловите риба в най-чистата река в България - Велека.

Тук, всички ваши сетива ще бъдат превзети от цветовете и уханието на крайбрежието, на планината, на реката. Ще почувствате свежият въздух, тишината и магията на това място. Пясъкът тук е изключително чист, а водата е приятно топла и кристална. Най-посещаваният плаж е "Бутамята". Има няколко страхотни заведения предлагащи сандвичи, кафе, сладолед, студена бира и др.

Този плаж единствен има спасителни постове и винаги се поддържа добре почистен. Няколко малки ресторантчета предлагат разнообразни менюта. В селото има 3 магазина за хранителни стоки, но ако желаете да направите повече покупки, можете да отидете до съседното градче Ахтопол, намиращо се само на 6 км от Синеморец.

До 1989г. Синеморец попада в граничната зона между България и Турция и достъпът до него е ограничен. След 1990-та граничната бариера бива премахната и много повече хора могат да се докоснат до невероятните му природни дадености.

ЕтносХотел Анкор

Духовното наследство на Странджа е част от богатата и многозвучна българска култура, но в същото време поради сложното преплитане в този ареал на много културни и религиозни влияния, странджанският етнос притежава уникално присъствие на обреди, които не се срещат никъде другаде по българските земи. Забележителна особеност са изобилието от летни веселия - "панагири", на които цяло село (преди, а и сега се възражда отново) се отдавали на почивка през жарките дни. Само тук може да се срещнат обичаи като "филек", "Мара и Лишанка", както и мистичните нестинари. Нестинарството е неповторимо явление, което не е само зрелище - ходене върху жива жарава от боси хора, а и стар древно- жречески обичай от античността. Уникалният ритуал се извършва и до днес единствено в село Българи на 3-4 юни патронния празник на нестинарските светии - св.Константин и св.Елена.

 

ГРОБНИЦА В МЕСТНОСТТА "ПРОПАДА"
На територията на Община Малко Търново, сред дивната природа на Странджа планина, са запазени уникални археологически паметници, свързани с тракийската и римската култура.
Първата разкопана, документирана и публикувана тракийска култова сграда (гробница) под могилен насип в българската територия на Странджа е тази в местност "Пропада", на 5 км. северозападно от Малко Търново. Тя е построена на върха на невисок хълм и дава началото на некропол от 40 могили. При проучването на две от тях през 2001 г. са открити две нови интересни родови гробници от римската епоха.

 

КУПОЛНА ГРОБНИЦА В МЕСТНОСТ МИШКОВА НИВА
Трите могилни некрополи в м. Мишкова нива, Пропада, Сух дол са на 5 - 8 км от Малко Търново. Най - интересния и изцяло проучен археологически паметник за района си остава голямата куполна гробница, известна още като светилище на Аполон, намиращата се в м. Мишкова нива (Бъчварова колиба) на югоизточния склон на Голямото градище, на около 3 км югозападно от Малко Търново. Същата се датира в римската епоха най - вероятно през 3 или в самото начало на 2 в.пр.Хр. Разкрити са и мраморни жертвеници някои с посвещения на Аполон Авлариок, съхранявани в музейния комплекс на града. Скалното хранилище се намира в м. Камъка - около 6 км североизточно от Малко Търново южно от шосето Малко Търново - Граматиково - Царево. Интерес предизвикват двата фронтона, най-вероятно произлизащи от куполните гробници, сега експонирани в музейния комплекс.

НестинарствоХотел Анкор

Игра по огън - нестинарство
Значението на тези обреди сближава нестинарството с пролетните огньове в чест на летния слънчев кръговрат. Всички действия - от подготовката на празника до обредното обхождане на селото с иконите на Константин и Елена и с нестинарския тъпан имат за цел да пропъдят болестите и да се придобият повече здраве и плодородие на населението.
Нестинарството е било познато само в най-източните предели на Тракия. До Балканската война то е живеело в повечето села на Странджа.
Днес обичая е запазен в с. Българи, Мичуринско и с. Ново Паничарево, Бургаско.
Характерно за нестинарите е танецът и газенето в огъня.
Нощните шествия на нестинарите из селото с икони, музика и свещеника, които ставали "няколко дни преди Св. Константин" са също част от ритуалите.

Нестинарството е езически обичай на християнска почва. То е чуждо на нашите обичаи и вярвания явление. Това се потвърждава и от факта, че неговити почитатели (нестинари) се явяват само по няколко семейства от селото, мъже и жени, които вярват, че получават от родителите си, а последните от своите деди, тайно наследство на праведност, което им се съобщава посредством св. Константин, който е техен патрон.
Още на първи май по-видните нестинари се събират в къщата на главния нестинар, който ги посреща любезно, а те му се кланят и му поднасят подаръци. Най-първо той ги въвежда в своя собствен параклис в къщата, където се молят, и след това ги гощава. Посрещането има за цел уговарянето на предстоящото отпразнуване на св. Константин и Елена на 21 май (3 юни).
 
В деня на празника в тъмни зори се отслужва от свещеника божествената литургия. Всички селяни, празнично облечени, се събират пред черквата. Един млад нестинар изнася иконата на св. Константин, украсена и окичена с цветя и стари монети, и цялото село с гайди и тъпани и на чело с иконата потегля за аязмото край селото, дето се освещава с вода, коли сe курбан, пият и играят, и след обед също всички селяни се завръщат в селото по същия церемониал, като спират на селския мегдан и пеят. "Слава на теб,свети Константин!"

Привечер запалват огън от преварително приготвени сухи дърва. Гайдите, тъпаните, между които е и светият тъпан, който се пази в черквата, нестинарите с иконата св. Константин и Елена почват да ходят из селото във всяка къща. След като обиколят всички къщи те идват към огъня, обикалят го няколко пъти, издавайки едни особени звуци: "вах, вах, вах". През това време разриват огъня, който се е сгорял, в един средно голям кръг. След разриването, при особената нестинарска свирня, също хороводна, нестинарките се разтреперват, изпадат в транс и влизат една по една в огъня. Която влиза първа взема иконата и с нея играе. Нестинарките играят в огъня не повече от две минути. До идването на нестинарките на площада при огъня селяните играят хоро под свирнята на други гайди. Понякога, през време на играта в огъня, нестинарките предсказват какво ще се случи за селото или за някого, ако не почита св. Константин. С предпазителни средства те не си служат. Играта понякога продължава и на следната вечер.

Обстоятелствата, които предхождат нестинарските танци са повишено настроение на нестинари и зрители в навечерието на празника, обстановката, при която се изпълняват игрите, въздействието на музиката, особено на специфичната нестинарска песен с нейния типичен ритъм.
Огнепоклонство нестинарството не е, защото в огъня само се гази.
Една от целите - очистване от грехове.

"Според уверяванията на жителите - пише Славейков - големия български поет, във второто си описание - колкото повече нестинари излязат да играят през огънят, толкова повече берекет ще бъде през тая година... "
Правени са изследвания през огъня минават и ненестинари и то без увреждания много пъти и на различни места.
Нестинарката трябва да бъде член на "столнината". Това е мястото, където се съхраняват иконостаса с иконите. Намира се в центъра на селото.

Редовно нестинарката пали кандилото в столнината "по личните дни" и три месеца в годината - "Големия" - (януари), "Костадинския" - (май) и "Димитровския" - (октомври).
На самия празник гайда свири, тъпан бие. И един човек ще вземе червена кърпа да поведе хорото за здраве.
Около огъня се завърта хоро, водено от момчета с икони. На него се хващат мъже и жени, млади и стари. Поиграват 5-6 минути "за адет, за здраве" нестинарското хоро под звуците на тъпана и гайдата и се пръскат.

Култура и историяХотел Анкор

Oбитателите на Странджа са ни оставили забележителни следи от меднокаменната епоха до наши дни. Разположението на планината в триъгълника между Черно море и Мраморно море, определя основните характеристики на древните култури, разцъфтявали тук. Името на планината се споменава от Херодот, Тукидит, Ксенофонт. От тях черпим сведения за тракийското племе одриси, населявало тези земи, а по- късно в началото на нашето летоброене - астите, откъдето идва и другото име на Странджа - Астея.

Медните рудници са използвани както от траки, така и от римляни. Останки от древността са Мраморните куполни гробници - мавзолеи в местностите "Мишкова нива" и "Пропада", както и многобройните надгробни могили, крепостни стени и древни римски пътища. В средновековието тук, в тази гранична местност между "българи и гърци" възникнал и се развил Парорийския манастир на Григорий Синаит - създател на мистичното монашеско движение на исхаизма, последовател на което е Българския книжовник Свети Теодосий Търновски. Църквите в селищата на територията на парка са пазители на християнската вяра на странджанци. В тях се съхраняват икони от 18 - 19 в.

Забележителен е иконостасът на църквата "Св.св. Кирил и Методий" в село Кости, едно творение на талантливия местен резбар - Пандил. Явление тук са параклиси (наречени още "манастирчета"), построени сред гората предимно на места с изворчета, за които се смята, че са лечебни; или места свързани с тракийски светилища. Бита на странджанци може да се почувства докосвайки се до старите къщи на село Бръшлян - обявено за архитектурен резерват, заради автентичната си атмосфера.

ЗабележителностиХотел Анкор

Скални образувания
Пещери и извори на река Младежка, пещера Еленина дупка - край с.Бяла вода, Братанова пещера - в резерват Витаново, Камъка - край пътя Малко Търново - Граматиково, пещера Махарата - край с.Кости.


Пещери и извори на река Младежка
Представляват силно разсечен карстов терен с няколко пещери, една от които с подземно езеро, карстови извори на площ 8,3 ха.


Камъка
Това е комплекс от интересни скални образувания (каменна гъба), на редки за Странджа конгломератни скали. Местността е използвана в древността от траките за светилище.


Редки храсти и треви
Синя хвойна - край гр.Малко Търново, пирен - формация на растението край с.Кости.


Вековни дървета
Странджански дъб - култова кория край с.Кости, източен бук и дъб благун- край с. Заберново, летен дъб - край с. Заберново, с. Тетрабаир и с. Звездец, горун в местността Стоиловска чучурика край гр.Малко Търново.

Защитени местностиХотел Анкор

Велека
Тя обхваща горното течение на едноименната река, където тя пресича карста и образува множество меандри, в землищата на Бръшлян, Звездец и Стоилово. Бреговете са скалисти, урвести с канари и пропасти недостъпни на много места. Горските склонове са покрити с дъбови и букови гори и са убежища за много бозайници - видра, гнездещи птици - лешояд, скален орел, черен щъркел.


Парория
Разположена между селата Заберново и Калово, особен интерес в този район предизвиква легендата за средновековния манастир на Григорий Синаит, откъдето идва и "Парорийски". Горите са много стари, разновъзрастни с вековни дъбови дървета. В този район е вероятно най - дебелото и най - възрастното дърво в Странджа - дъб благун.


Марина река
На сравнително малка по площ територия тук виреят 15 дървесни вида и над 10 вида храсти, почти всички представители на вечнозелените и множество редки и защитени видове. Това е една прекрасна природна ботаническа градина, лесно достъпна за посещение и запознаване със странджанската растителност.


Руденово
Местността е разположена в стара източно-букова гора със зеленика в землището на с.Сливарово с най-представителното находище от странджанска боровинка. Наблизо се намират древни рудници и тракийски некропол.


Докузак
Местността се намира в землището на гр.Малко Търново. Най-компактното находище на застрашения от изчезване кримски чай.


Устие на река Велека
Намира се в землищата на гр.Ахтопол, с.Синеморец, с.Бродилово. Обявена е за запазване на характерния за крайбрежната зона ландшафт, скалните образувания и специфична растителност.


Силистар
Разположена в землището на с.Резово. Защитени са брегът с интересни скали, пясъчната ивица и специфичната растителност.


С цел да се запазят гнездилищата на редки и защитени птици са обявени следните защитени местности: Кривинизово, Кълката и Моряне.

Флора и фаунаХотел Анкор

Силкосия
Това е първият резерват в България, обявен през 1933 година като строго охранителна държавна гора "Горна Еленица-Силкосия". По - късно площта е редуцирана и остава само района на Силкосия - 396,5ха. Тук се срещат 260 вида висши растения и повече от 50 животински вида. В резрвата са установени 16 бр. реликтни и 3 ендемични растения. Впечатляващи са чистата букова гора със зеленика като подлес и други вечнозелени растения.

Биосферен резерват "Узунбуджак" (Лопушна)
На площ от 2581,5 ха, това е най-големият и най-представителния резерват в Странджа. Наименованието "буджак" е с турски произход и означава кът, тихо място - така се именуват меандрите , които образува Резовска река в този район - Големият буджак, Малкия буджак. Брегът е стръмен с интересни скални образувания и пещери. Като типичен горски резерват 60% преобладават дъбовите гори и 35% букови с подлес от зеленика, както и 200 годишните дъбове благуни и горуни, чиито диаметър е над 1м.

Екзотични и с разнообразен растителен и животински свят са и резерватите Витаново, Средока и Тисовица.

Витаново
754,5 ха, между гр.Малко Търново и с.Бръшлян. 40% от горите са източно-букови със средна възраст над 100 г. Установени са 462 вида висши растения. Голямо богатство са карстовите извори в Голямо и Малко Айдере и пещерните образувания /Братанова пещера/.

Средока
607,8 ха, в землищата на гр. Малко Търново и с.Стоилово. Атрактивна територия с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р.Айдере.

Тисовица
749,3 ха, в землището на с.Българи. Това е на- новият резерват в Странджа. Обявен е през 1990 г. с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти - странджанската зеленика, тис. Притежава висока стойност на екологична съхраненост.

Флора и фаунаХотел Анкор

Среди растительности парка, независимо от разнообразия мест произростания, преобладают леса, которые занимают 80% его площади. Специфический климат Странджи является причиной того, что растительность в горах обладает особенностями, которые ее отличают от европейской растительности и приближают к понтико-эвксинской флоре Кавказа. Всущности в Страндже находятся самые западные остатки этой флоры, на границе между средизимномолской и среднеевропейской растительностью. Разница в орографских и особенно в климатических условиях на территории парка, создают особую экологическую обстановку, при этом выделяются два горных района – черноморского побережья на юге Царево и район внутренней Странджи. Отсутствие большой высоты обуславливает  и тот факт, что нет оформленных поясов растительности. Поэтому рельеф и удаленность от моря являются решающими для растительных видов в зависимости от группы растительных сообществ:
-прибрежные леса – вблизи песчаных дюн, болот, лонгозы в нижних течениях рек;
-восточно-буковые и горуновые формации с вечнозеленой понтико-эвксинской растительностью;
-восточно-буковые формации в высоких частях парка (500-700м н.у.м.);
-ксеротермические дубовые леса с или без остатков средиземноморской растительности;
-остатки от маквисов и гаригов;
Самые интересные с флористической и природозащитной точки зрения для Болгарии и Европы это восточно-буковые формации , с примесью огромных дубов, реже благуна, поросшие барвинком и другими вечнозелеными кустарниками.

Флора Странджи это конгломерат различных по происхождению, биологическим особенностям и степени эволюции растительных видов, с высокой природозащитной стоимостью. В парке встречаются 1665 видов высших растений (47% видового богатства в стране).
Болгарских эндемитов три : Anthemis jordanovi Stoy et Acht.,  Saponaria strandjensis D.Jord., Veronica turrilliana Stoy et Stet. Балканских эндемитов 7 штук, реликтовых 32 вида, редких по степени исчезновения 56 видов, а исчезающих 110 видов. Исключительно редким для этих лесов является тис (Taxus baccata). Обнаружено 5 мест его произростания в горах. Особенно ценным для флоры является Странджанская зеленика, странджанский дуб, кавказский первоцвет, зверобой, понтийское “сумасшедшее” дерево, странджанская брусника.

Фауна

Вместе с прилежащим побережьем, по разнообразию животных видов, странджанский район является одним из самых богатых  в стране.
Земноводных  и змей 32 вида, из которых 18 находятся под защитой. Среди них  низколобый уж, змееящерица, леопардовый уж, сухоземная черепаха, дождевик.
В реках Странджи живут 40 видов рыб, например: речная форель, крымский усач, резовский карагез, дикий сазан.
Впечатляющим является и разнообразие птиц в парке. Над территорией парка проходит Via Pontica и поэтому число птиц восходит на 261 вид, а только те, что гнездят – 124, из которых 17 включены в Красную книгу: египетский орел-стервятник, черный аист, сова, скальный орел. Описанных млекопитающих в парке 54 вида, из них 6 видов занесены в Красную книгу: выдра, ласка, куница, пестрый хорек. Популяция волка – около 20-ти, а шакалов – более 2000.

СтранджаХотел Анкор

Планина в югоизточна България и Турция, която се простира между Бургаската низина, Черно море и източната част на Горнотракийската низина. Най-високият връх на българска територия е Градище (710м). Климатът в Странджа е под влиянието на Черно море и е предимно преходносредиземнорски. Планината е слабо населена.

Природен парк Странджа е най-голямата защитена територия в Република България. Заема площ от 1.161 кв.км - около 1% от националната територия и 23.5% от общата площ на защитените територии в страната.

Пленителна и незабравима е гледката към Странджа, наблюдавана от нейните широки планински била. Нагънатите заоблени хребети, покрити с горски масиви, образуват една безкрайна верига без острозъби, внушителни върхове или настръхнали скалисти чукари, характерни за другите наши планини. Селцата със своите пасища, ливади и малки нивички са пръснати нарядко по планинските склонове на това безбрежно зелено море. Сред него чрез живописни меандри протичат двете най-чисти реки в България - Велека и граничната Резовска.